СЪЧУВСТВЕНО РОДИТЕЛСТВО/ Уебинар от Сесилия и Джейсън Хилки
Сесилия и Джейсън Хилки от happilyfamily.org са семейство, родители на две деца и преподават заедно на деца в предучилищна възраст, откъдето казват, че са придобили в най-голяма степен опит и знания. През миналата година двамата организираха две онлайн конференции с много известни лектори като Питър Грей, Алфи Кон, Даниъл Сийгъл и още куп психолози, учители и други експерти в различни аспекти на родителството и образованието. Конференциите се провеждат под името „Education: Next Generation” на английски и са безплатни в дните на провеждането им.
Уебинарът, за който разказвам по-долу, беше достъпен също безплатно в продължение на около седмица след живото му излъчване.
Под определението „съчувствено“ /compassionate може да има и по-точен превод/ семейство Хилки предлагат своята интерпретация, която е доста сходна с други определения като peaceful /спокойно/, warm /топло/, non-violent /ненасилствено/, empathetic /емпатично/ родителство. Основните автори, на които симпатизират и с които обвързват собствения си опит са Алфи Кон, Маршал Розенберг, Дан Сийгъл, Томас Гордън.. Това, което на мен най-много ми харесва у Сесилия и Джейсън е, че те излъчват искрено послание на приемане и желание за диалог към всички хора, независимо от това какви са им възгледите за родителството. Тоест не се опитват по никакъв начин да натрапват собствените си разбирания. Надявам се и аз да успея да го направя тук – като просто споделям информация.
Митове, свързани със съчувственото родителство
МИТ №1: Наказанията и наградите научават децата да различават добро от лошо
=> За да има ефект от наказанията и/или наградите, с времето те трябва да стават все по-големи.
Това може да го потвърди всеки родител/учител, който използва този метод на възпитание – с порастването на детето наказанията и наградите трябва да се увеличават, за да го принудят да върши това, което се иска от него. За едно и също желано поведение родителят трябва постоянно да „вдига мизата“ – ако в началото наказанието е по-остър тон, а наградата – похвала, то после те трябва да преминат съответно в караница или подарък и т.н. В определен момент и двете няма накъде да растат повече и действието им се изчерпва – родителят се оказва без никакви „средства за влияние“ върху поведението на детето си, както и разбира се без автентична връзка на диалог и разбиране с него. Всъщност тази връзка е първото нещо, което се „жертва“ при взаимоотношенията, основани на наказания и/или награди. => Наказанията и наградите фокусират мисленето в посока „Какво получавам аз?“ – тоест детето не мисли за реалните последици от своите действия /например „ако ударя братчето си, то ще се обиди и ще го заболи“/, а за това дали ще избегне наказание/ще получи награда. Или мисленето е в посока „ако ударя братчето си, ще ме накажат/ ако не го ударя, ще ме харесват“.
=> Наказанията и наградите потискат естествената вътрешна мотивация и я заменят с външна – в училище детето не учи заради знанието, а заради оценките; вкъщи детето си изяжда зеленчуците не защото иска да се храни здравословно и пълноценно, а защото след това ще получи десерт или просто ще получи благоволението на майка си.
=> Този метод на възпитание не учи децата на умения как да преодоляват определени ситуации, а ги учи на това как да направят така, че следващият път да не ги „хванат“ или как да „си го върнат“. Например когато детето е наказано да си стои в стаята за това, че е ударило братчето си, то най-вероятно не си мисли „колко ужасно постъпих, сега братчето ми го боли“ или „защо всъщност ми се прииска да го ударя?“, а по-скоро „следващият път ще го ударя така ,че да не ме видят“ или „аз съм ужасен човек“. Детето няма възможност да се научи на умението какво да прави, когато нещо го дразни в братчето му, та иска да го удари или дори да размишлява над причините за чувствата и реакциите си.
МИТ №2: Емпатията не подготвя децата за истинския свят
-Има достатъчно изследвания, които демонстрират, че стресът се отразява негативно на познавателните умения, паметта , уменията за мислене и планиране, творческите умения. Емпатичното отношение намалява стреса от ежедневните предизвикателства пред хората, в това число децата.
-Постоянно четем, че дори на пазара на труда работодателите търсят хора, притежаващи социална интелигентност. Добрата комуникация и умението за свързване с другите се научават чрез емпатия и най-вече чрез емпатичен ролеви модел.
МИТ №3: Да си „съчувствен“ родител означава да позволяваш всичко на децата си
Съчувственото родителство не означава, че не се поставят граници на децата. Точно обратното, границите са необходими, за да почувстват децата истинска свобода, защото те осигуряват сигурност и спокойствие. Разликата е, че границите се създават през отношение на съчувствие и емпатия и са резултат от диалог, не от едностранно налагане.
МИТ №4: Използването на „съчувствена“ комуникация отнема твърде много време
В началото наистина може да изглежда, че разговорите отнемат повече време от автоматичното налагане на наказания или награди. Родителите могат да възприемат това време като инвестиция, защото веднъж след като този тип взаимоотношения се установят в семейството, времето за разрешаване на конфликтни ситуации намалява многократно.
Компоненти на съчувственото родителство:
*отношенията родител-дете се основават на сътрудничество и уважение;
*взаимоотношенията имат за цел да подкрепят вътрешната мотивация на децата;
*на детето се гледа като на някой, който е способен сам да решава проблемите или най-малкото да предлага решения за тях;
*в основата на всичко е връзката между родителите и детето.
Как се става съчувствен родител?
Често разбираме, че се учим по това, че реакциите ни варират и като махало се вписват или в твърде авторитарен и контролиращ стил или „залитат“ към пълна слободия. В перифраза по Алфи Кон „Държа се все по- контролиращо с децата си, докато установя, че въобще не се харесвам, а след това започвам да се държа толкова либерално, че спирам да харесвам децата си“. Важно е също така всеки за себе си да установи какви са му естествените склонности- по-авторитарни или по-либерални, защото именно те се проявяват в напрегнати ситуации. Хубаво е човек да го отчита както за себе си, така и за партньора си.
С времето тези вариации би трябвало да намалеят и стилът ни като родители да се установи и уравновеси между крайностите. Разбираме, че това е станало, когато едновременно ние и децата ни се чувстваме доволни от взаимоотношенията. За този момент също е характерно придобиването на вътрешна увереност, че това, което правим, е добро за децата ни в дългосрочен план- предвид качествата, които бихме искали нашите деца да притежават като възрастни.
Според Томас Гордън родителите преминават през 4 фази по пътя си към съчувствено родителство:
- Без осъзнаване и без умения – тип „реагирам така, както мога“.
Родителите не си задават въпроси за възможните начини на реакция в различните ситуации, не мислят за това предварително. Действията им са „реакционни“ – първосигнални спрямо случващото се и обичайно повтарят отношението, което тези възрастни са получавали от собствените си родители или това, което се смята за обичайна практика в тяхното най-близко обкръжение.
- Съзнателна, без умения – тези родители знаят какво трябва да се направи, но не знаят как
Обикновено те реагират първосигнално като в първата фаза, но след това осъзнават, че са можели да реагират по-добре. Често тези родители се извиняват впоследствие на децата си, което всъщност е много силно послание – когато родителят признава грешката си и казва, че му се иска да е реагирал по друг начин.
- Съзнателна и с умения
Родителите знаят какво и как, но им трябва време да се сетят. При ситуация, тези родители първо се спират и се замислят каква реакция биха искали да имат, която да отразява основните им ценности като родители. Или както се казва в една знаменита фраза, която преобръща друг популярен израз: „Недей просто да правиш нещо, стой там!“ /“Don’t just do something, stand there!“
Това е фазата на съзнателното наблюдаване и обсъждане на ситуацията, преди да настъпи реакция, както и на предварително обмисляне на възможната ни реакция при бъдещи ситуации, особено на повтарящи се конфликтни моменти. В тази фаза човек може да си направи бележки, които да си чете от време на време или да си сложи из дома си табелки с фрази, които бързо да го насочват в желаната от него насока.
- Майсторска фаза, наречена от Джейсън и Сесилия фазата на Йода /метафора с героя от „Междузвездни войни“/
В нея родителите са неосъзнато умели. Това означава, че вече не ни се налага да мислим преди да предприемем действия/реакции или да се въздържим от такива и това да е в синхрон с ценностите и целите ни като родители. За разлика от предишната фаза, в която често се налага да спазваме дори конкретни сценарии /такива има например в Ненасилствената комуникация/, тук вече нямаме нужда от предварително обмислени реплики.
Както при всеки процес на учене, придвижването от фаза във фаза не е постоянно и праволинейно, но от фаза 2 нататък човек е започнал да се учи. А никога не е късно да промениш отношенията с децата си. Дори родител, който е свикнал да се отнася авторитарно, да използва награди и наказания, може да се превърне в съчувствен родител, ако има желанието и мотивацията за това. В тези случаи авторите препоръчват той да разкаже на децата си откровено, че е решил да направи тези промени и да се запаси с търпение, докато премине периодът, в който децата няма да му вярват и ще го „пробват“ дали наистина иска да установи нов тип отношения с тях.
Основни стъпки към превръщането ни в съчувствени родители
Самосъзнание – работа със себе си: да разбираш себе си, да се грижиш за себе си, да практикуваш емпатия към себе си, да познаваш своята идентичност. Както д-р Даниъл Сийгъл сподели в интервюто си на предишната конференция, хората не обичат този съвет. Повечето родители искат някой да им каже какво да направят с децата си, за да имат по-различни отношения. Не им харесва неговият отговор – че трябва да правят неща със себе си, защото това е най-трудната задача и най-вече за нея няма универсални рецепти. При този процес почти винаги ставаме уязвими и се налага да осветлим страни от личността си, на които предпочитаме да не обръщаме внимание, принуждаваме се да си задаваме трудни и фундаментални въпроси и да търсим техните отговори.
„Степента, в която родителят познава себе си, е от решаващо значение за успеха на детето.“ Д-р Даниъл Сийгъл
Има най-разнообразни начини, по които хората търсят начин да разбират себе си – за един това може да става чрез медитация, за друг чрез посещаване на курсове, за трети – чрез физическа работа, за четвърти- чрез разговори с приятели или непознати, за пети- чрез просто съзерцаване… Това е част от уникалността на всеки човек.
Инструменти за съчувствено родителство
- Инструменти за грижа са себе си- например да си изработим стратегии за успокояване, да намерим подкрепяща среда в лицето на близки или други родители, които практикуват съчувствено родителство (да си създадем такава общност или да станем част от вече съществуваща), да бъдем съчувстващи към себе си
- Комуникационни инструменти – особено подходящ такъв инструмент е ненасилствената комуникация, която ни позволява да имаме по-удовлетворяващо общуване не само с децата, но и с всички около нас; тук поговориха малко и за предварителното обсъждане на повтарящи се ситуации- да се обсъждат не в моментите, в които се случват, а в периоди на спокойствие, когато можем да ги обсъдим с децата си и заедно да помислим какво можем да направим по различен начин
- Установяване на договорки между членовете на семейството- това са правила, които всички договарят, обикновено по време на регулярни семейни събрания; характерно за тях е , че са гъвкави и винаги един или друг ги нарушава, но това не води до наказания или до разпадане на договорките, а до разговори, в които да се обсъди случилото се и по този начин се превръщат в поводи за още по-близко свързване. Правилата не се въвеждат от родителите, а се обсъждат на семейни събрания и всеки член на семейството може да предложи правило или промяна. Например Сесилия и Джейсън споделиха как са обсъдили с дъщерите си, че искат да намерят решение на ежедневно повтарящия се проблем с навременното сутрешно излизане от вкъщи, а дъщерите им предложили да напишат на един лист всички неща, които всяка от тях трябва да свърши и така да могат да следват списъка, без да се налага някой постоянно да им напомня. Сещам се за подобен, макар звучащ по-радикално, пример от Алфи Кон – всяка сутрин детето му се бавело прекалено много с обличането; когато обсъдили заедно какво да направят, детето предложило да си ляга вечер направо с дрехите, с които ще излиза, родителите се съгласили, започнали да използват дрехи, които нямат нужда от гладене и проблемът бил разрешен.
- Установяване на семейни традиции и практики (различни за всяко семейство) – например членовете на семейството да си показват, че оценяват действията на всеки (ако мъжът помага с чиниите, без да е част от уговорка, това да се оцени на глас); да си отделят време, в което да правят неща по двойки (определено време, в което са само двете деца, или само майката и едното дете, майката и другото дете, майката и бащата…); да си създават ситуации, в които да играят всички заедно и т.н.
- Поставяне на граници – границите могат да бъдат поставени едностранно от родителите, когато засягат най-важните за тях въпроси като безопасност и семейни ценности, но и тук се препоръчва да се прилага колкото се може повече сътрудничество между всички членове на семейството при тяхното определяне. Границите, точно както и договорките, не се възприемат като закони, неподлежащи на договаряне и също са повече поводи за дискусии и свързване, отколкото за контрол.
В края на уебинара Джейсън и Сесилия подканиха всички участници да си изберат само една от практиките или инструментите на съчувственото родителство и да я изпробват. С разбирането, че човек не може всичко да промени изведнъж, тяхната идея беше да се започне с малко и постепенно да се добавят другите компоненти.
Преведени на български са книгите „Митът за дисциплината“, „Губим в надпреварата да печелим“, „Общуване без агресия“, „Обогатяващо живота образование“, както и „Дисциплина без драма“, „Как да развием потенциала на детския мозък“ и „Трениране на успешни родители“.